водиш диалог в мислите, докато реално стоиш пред бетонни стени, когато емоцията приема формата на физическа болка, безизходността, неизбежното осъзнаване на невъзможността за промяна, монотонността на времето, последното изчерпано н-е м-о-г-а.
аз така напускам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар