Търся се

Отдавна не съм спирала, за да осмисля посоката която следвам. Може би от липса на веме, може би от страх, че нещо ще се случи, че ще сложа питанки след всичко казано. Къде съм? Всъщност това е единственият въпрос, който винаги ме е преследвал. Понеже не ме е страх да бягам, нищо друго не е останало.
Сега обичам, живея и дишам една идея, непознато ми е, нищо, че се чувствам у дома. Кой би помислил.. някога, някъде ме предупредиха, не си спомних. Броя си дните до другия юни, когато ще стигна края на задънената улица, по която тичам вече с години. Противореча си и не правя планове, малка война със себе си. Ще спра ли да ги обявявам някога?
Затворих ли атласа завинаги?