топлината на слънчевите зайци
на оранжевите залези
които така и не се научих да обичам
прегръдките на раздяла
сигурното утре което изглеждаше толкова далече
а се оказа на една въздишка път
пролетта в град който заспива
упоен от аромата на липи
и не се събужда до юни
далеч са от тягостната мъгла
съвсем далеч от днес