Лимонада

Нуждата от самота, кротко приютила се в умората, живее свой живот под сянка на лимонови дървета. Колко повече е всъщност твърде много?
Внезапно ходи ми се по лава, под небе лилаво, натежало над руините на нещо красиво. Ако ще бягам, знам къде да се скрия. Намерих си ъгъл на света, съвсем недокоснат от времето. (Някога), от шумът и мислите, ще си направя лимонада.