Неудобства

Напоследък не се случвам, дните само минават без осъществяване на същността. Поезията казва, е това което се случва, когато нищо друго не може. Буковски. Все тъжни истории са ми в главата и колкото повече го премислям, толкова по-разумно ми се струва да отпусна края. Края на една обвързаност с нищото, големи епитети за не толкова пространствени понятия. Изписани са на кутии, в които прилежно съм се събрала - цялата.
Винаги съм обичала собствените си граници, а сега преосмислям.