питаш как съм
никога не съм оставала без вяра
вярвам в красотата
естеството на простотата
хуморът в тъмнината
силният пулс и ритъмът на крачките при спринт
абсолютът на отдаването
губенето в мислите следобед
времето и неговите начини постоянно да не стига
питаш ме - аз само казвам
че ми липсва да си спомням изгреви и залези
които не са започвали с умора
болезнено тяло и графици
войник съм и зная правилата
но колко пъти обещаваше
че нищо няма да се промени
а всичко си тръгва
единствено красотата има навик да се връща
цветът в промеждутъците на деня
постоянното щастие
Няма коментари:
Публикуване на коментар