Понеже тази година си заслужи краткия текст. И аз я заслужих, вярвам.
Беше на ръба, където отдавна не бях, после се премести в епицентъра, който пък съвсем не бях виждала. Върнах русото, доведох вяра, с която не се познавахме, редуцирах контактите до малко над нулата. Толкова и ми е студено в новата къща, която съвсем не е дом. Проговорих арабски, станаха пет. Опитах да поговоря на три от тях, но езиците са като хората - забравиш ли да ги посещаваш, те малко по малко изчезват, докато всичко не се сведе до банален поздрав. Видях пълното (не)щастие, липсите в сърдечен вариант и няколко диаманта, които ми напомниха за каменистия бряг на Средиземноморието. Всъщност той изглеждаше по-добре, нищо че сега се усеща като мираж. Върнах всичко нужно и изхвърлих останалото - въпреки критиката.
Научих се да приемам.
Иначе беше ужасна година, добре че си отиде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар