Когато започна да се съмнявам в себе си, си припомням, че критиките идват далеч по-лесно и бързо от подкрепата. Последното не съм го виждала, но и то съществува, вярвам.Всичко е наред, насред бъркотията, си казвам и за пръв път наистина го мисля. Може би защото от случилото се не съм станала по-горчива, не съм се изгубила и мисля, че зная накъде отивам. Всичко е наред, просто малко умора, малко време, малко е обсебващо, изискващо, малко аз и повече трябва. Има ли значение, ако дните сега са средство за утре?
Знам какво правя - каквото трябва. А те, обвиненията си лежат на земята, хвърлени по нищото. Знаеш ли, не е късно да ги събереш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар