Деца сме на родителите си, това е основата - теория за всичко произлизащо от корените ни. Перманентният ни маркер е, винаги с една същност. Огледален образ сме на първите седем - пазим ли десертите си за накрая, плачем ли от охлузвания, крием ли се или гоним, вярваме ли в чудовища под леглото, съкровища на карти и сладоледа утре, или просто грабим всичко на момента, бързаме ли, падаме ли, всичко е с една и съща връзка.
За цял един живот време, нищо не стига, за да промениш фундамента на своето аз. Само този бетон под краката ни, умее да ни съгражда и руши.