Прибързано

Започва нова година за мен, а лятото някак недовършено си отива. Прибързано. Написах всичко, казах и премълчах. Страх ме е обаче, че вече отдавна няма изненади - знак, че няма и очаквания за оправдаване. Не съм готова да започна отначало, нямах време за обмисляне, нито пък да намеря всичко, което търсех. Все още изморена, просто си тръгвам.
Време е - за прошки, които не зная имам ли правото да раздавам, за затваряне на тригодишен кръг, за отпускане по течението, за утвърждаване (или пък променяне) на посоките. Време е да догоня себе си. Или по-скоро онази, която стои пред вратата на следващия юли с повече страх, отколкото вълнение. Трябва да я догоня, за да й помогна да отвори - път към нов живот.

Започва последна година. Връщам се, за да създавам бъдеще.