четвъртък, август 14, 2014

Запази нещо за спомен.



Познаваме ли се?
Така започва бъдещето.
С многоминутно мълчание.
Плаши ли те това,
че никога няма да бъдем същите?
Няма да можем видим света,
нито взаимно да се гледаме,
през онези очи -
търсещите и питащите.
Сега само умеем да пишем,
несръчно, неловко, за спомен -
какво е било,
някога
преди.

Няма коментари:

Публикуване на коментар