Ще си призная, че нещата изглеждат съвсем различни сега, когато съм ги премислила и оценила. Дори и това не зная достатъчно ли е, за да усетя, че всичко започнало е отначало.
Оставането вечер било знак за принадлежност, затова си тръгвам вместо него - той не можел. Миналите несвършени времена пречат, просто не знае още. Но пък ти знаеш, нали?
Трудно ми е да понеса идеята за побиране на цяла година, когато нова е на прага ми. А и не ги смятам последните няколко, те се сляха в едно неразделно време, където метафизичното ми се скита някъде другаде. Ще се прибера (вкъщи и в себе си), по-често избирам черното, съмнявам се, леглото ми е топло, пътувам, не очаквам и не задавам толкова въпроси. Това е новото,
а другото скоро ще започне начисто.