Тези дни си мисля, че времето оставя ясна следа от момента, в който пътищата се разделят. Не е онзи път, когато за последно виждаш някого, а по-скоро началото на промяната. Лесно е да различиш малките знаци на разделението на едно цяло.
Когато стане прекалено тясно и всичко е изчерпано, не зная кой бяга - ти или аз. Но първа отварям вратата и излизам преди отегчението. Трудна съм, знам, понякога (почти всеки път), но иначе просто не мога.