Лесно се оказва, да се примириш с неизбежното. Под няколко пласта героизъм, се крие простата истина за безсилието. Не, че не те е страх, просто не си задаваш въпросите, чиито отговори не можеш да понесеш. И затова сега си мисля, че смелостта е само на няколко крачки от паниката. Просто бърза повече, за да не види никой какво се случва всъщност, пристига навреме. Точно, когато някой ти казва колко добре приемаш всичко.
Добре е да приемаш. И разбираш, също. Друго и не ти остава.
Тя използва жалко, вместо мен (само аз така правя), друга дума явно просто нямаше. Казах й, че така стоят нещата и времето просто проължава. И изборите не са толкова много, колкото всъщност изглеждат, а дори и да ги имаше, те удължават пътя ни към един и същ край.
Нещата са прости, много прости, когато правилно и грешно няма, но всичко е черно-бяло. Затова просто тръгваш и живееш със своя избор, надявайки се, че накрая всичко ще е наред. Понеже ако не е, знаеш...
това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар