може би вече и две
нищо че леглото е топло
нищо че съм по-смирена от всякога
пак не пиша както преди
но продължавам да ти казвам
че винаги ще бягам
ще се крия
за да ме намериш
иначе не бих ти вярвала
и няма как да те осмисля
развързах се
ходя в нищото
взимам от празното
пълня си очите и сърцето
с инсомния и изгреви
небето в три през нощта
питаш ли за мен понякога
защото му разказвам
инкогнито
а той претръпнал
лежи до мен
сънува и слуша
безчувствени признания
на отминали дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар