Странно е как с душата ми сме в хармония, но с тялото ми се караме. Аз съм нещо различно от тях. Съвсем ме няма в последно време, пропуснах всичко, мина пред очите ми. Обикновено си записвам задачи наум, после забравям, упреквам се, но поне знам, че някога съм си спомняла. Някога ги е имало, а сега нищо няма. Рядко стоя пред себе си като пред бял лист хартия. Пиша се и дори така ми е трудно да хвана мига. Ето, изплъзна се.
Ще запиша час. Ще. Време ми е за такива работи, време за говорене, казват, че така ще олекне. После ще се татуирам втори път
(за последно), понеже и на това, усещам, му е ред. Само шестото чувство остана при мен, да прави компания на разяреното тяло и уморената душа. Буфер е между две константи, които се мразят. Пиша.
После дишам. Понеже се губя тези дни, тези месеци, може би дори в цялата тази година.
Бледо петно съм на всичко, което бях и ще бъда.
За мен 20 винаги са били средната възраст,
значи съм в криза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар