Ако ме няма, не е защото нямам нищо за казване, не е защото не искам. По-скоро не мога, цялата тази година ми е отнела силите да събирам душата в кутия, а ефимерното не си струва думите. Срещах и се разделях, счупих се няколко пъти, събрах се отново и строя стените си на точните места. Напуснах душевно, замених година за бъдеще, сърцето ми се връща, спринтирайки нощем, пораснах още малко. Чета повече, отколкото пиша и се надявам, че ти също четеш. Ако не мен, то някого. Понеже, видиш ли, имало какво да научим от другите.
Ето защо, не за себе си - за теб все още пиша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар