зад стената

малко след десет
заличил светлината
направил преграда
за целия свят
за чувства говори
отговор търси
на труден въпрос

закъсняла
свивам рамене
ключиците се събуждат
а между тях
въздиша
дълбоко
не знам

през пръстите ми

времето изтича

ти се изплъзваш

в минало свършено

не мога да спечеля едно

без да загубя друго

искам само всичко

някъде на тъмно

животни сме

следваме инстинктите

Спринт

обикалях прекалено дълго
изморих се
от носене на чужд товар
оправдаване на чужди надежди
следене на часовници
за тези които все закъсняват
а не носят нищо със себе си
прелистване на стари книги
отдавна трябваше да ги затворя
спринт с препятствия
бягане от себе си
плуване срещу течението
и никъде не стигнах

Къде съм?
Питам.
Той разбиращ,
отговаря -
у дома.

Никога не сме се губили, казват. Виждаме каквото трябва, срещаме когото е нужно, за да съборим стените, на нещо отдавна твърде тясно. Може би и за да учим - да казваме да на различието, да запомним добре моментите, които не продължават достатъчно, да се учим от истории, да не скачаме в дълбокото сами.
Никой не признава, но е страшно. Представи си...

Важното

Не е точно преди, повече е затишие в бурята. Вече забравих да броя пътите, в които зная, че нещо се случва. Без знак и предупреждение, периодите на промяна се сменят като сезоните, докато връзките с миналото си остават същите. Май беше вчера, беше тихо, беше момент, от онези за хващане, от онези за разказване след дълги години, когато единственото важно, всъщност останало е същото.
А те бурите минават. След тях - дъги.

другите не са ти

вълшебната дума
била е всъщност израз


как разбираш
дали си готов
да скачаш в дълбокото?