Плувала съм в много води, може би малко по-тъмни и дълбоки отколкото трябваше, и колкото повече се измарях, толкова по-лесно пропусках спасителните си лодки. Понеже и те евентуално си тръгваха, уморени от чакане, се научих да оцелявам сама. Предполагам, отказът от приемане е най-бързият начин да бъдеш забравен. А нямам и извинения, които да дам, затова просто виждам, разбирам и все по-лесно си тръгвам.