обещавам (си) завръщане
нищо че не ми се връща
у дома
понеже само тук
вкъщи съм
там
едно минало
седи и чака
моли ме
с гласът на баща
с инатът на детство
и паника от скоростта на времето
не знае
за страха
за вината
за тъгата
която влачи краката си
по пътя назад
влачи и мен
дали някога ще ме пусне?