как страховете ни влачат
всичко най-скъпо след себе си
най-тъмните мисли
бягат след всичко обично
най-силно обичаме
от страх че не било е достатъчно
да бъдем с тези които обичат
когато не сме за обичане
в най-бездънните ями
крием всички съкровища
не е ли странно
как краят на времето
просто
кратко
и тъжно
превръща ни
в хора
