Онзи момент, когато слънцето се скрие зад някой облак, направен от прежда, когато лятото е сиво и горещо - тогава спирам. Спира и времето, такъв е май, такъв и юни. Не разбирам, сетивата приглушени ли са или по-живи от всякога? Залезите слели са се в цяла вечност и живеем, под едно небе. Нищослучващите се лета за преосмисляне създадени са, поне така изглежда. Чакам нещо да разбие тишината, да премахне натиска на горещия въздух, да върне емоцията на дните и синьото на небето.
Цяло лято от един живот, застой.