гравитацията

ни тежи

практикуваме

свободно падане

а отсреща правилата

стават точки в хоризонт

в единадесет на тъмно

ми показа

че горя

летейки

череши

сладко от череши

лепнещо по пръстите

кожата усеща

земята като котешки език

дланите на баща ми

три пъти по-големи от моите

когато прегръща

все едно те пази светът

изгреви в шест

с небе от портокал

пролет

преди десед години

с всяка следваща

се връщам назад