Топлите и прашни улици винаги са давали посока на мислите и място за скитане на душата. Разхожда ли ти се? И да, олеква. Когато останеш сам, за да поемеш по първия път, който очите ти видят.. само въпросите правят компания.Има време за всичко и всичко писано идвало рано или късно.
Спомняш си как се опитваше да хванеш и задържиш всеки момент в живота си, който те е правил щастлив по един или друг начин. Опитваш да задържиш и сълзите от щастие, и прохладното утро с чаша кафе на терасата, и красотата на прокрадващите се лъчи между цветовете на липите, и прегръдките на хората които обичаш, дори нощите в които се чувстваше изгубен, лежейки на пода в стаята от детството си. Животът има странно чувство за хумор.
Има куп моменти, които се връщат рязко, като нож разрязват най-дантелените части на сърцето, което шиеше, за да спреш кървенето. Казват, че за миналото можеш само да си благодарен, нали?
Но между настояще и минало, има само един дъх разстояние. Едно премигване, един сън.
Трябва да има място в безвремие. Място, където да излекуваш душата си. Да я върнеш в началното състояние на покой, безопасност и безтегловност. Трябва. Вярвай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар