Да, само по цифри.

И пак си броя тихо. На ум, даже сърцето ми не може да ме чуе.
Тихо шепна, да не разбереш как допирът се разлива в кожата ми.
Как искам като дим да те изпълня, да се разходя из пътеките на душата ти, да се върна в себе си, за да стана твоя. Тялото да запомни всеки отпечатък, съзнанието всяка дума, погледът - всеки нюанс на очите ти. Искам да лепна от сладкото по пръстите ти, да разнасям мириса на абанос от парфюма ти, пулсът ми да е в синхрон с твоя.
Има едни такива сладко-горчиви моменти, под дъжда, думи, поглед, допир. Светът в бонбонено ме заобикаля, а аз усещам само теб.