Най-лошото на дома е, че все някога се налага да го напуснеш, затова си мислиш, че щеше да е по-добре изобщо да не си се връщал. После се сещаш, че нищо всъщност не е твое и нищо не можеш да задържиш. Понеже времето, това време, заседнало е между две въздишки и съвсем не се интересува какво те е страх да загубиш. Само те предупреждава - превръща те в колекционер на спомени.
Това е цял един живот.. ще има още много след него.
а не са ли спомените всъщност всичко, което притежаваме?
ОтговорИзтриванене е ли жалко, че това ни е всичкото?
ОтговорИзтриванеможе би .. а може би не .. тъй или иначе нищо не можем да сторим..
ОтговорИзтриване