отдавна сме разбрали   
че бягаме от нещо всъщност нереално
пример сме
как се укротява примитивното
митовете сме разбили
водите си сме размътили
чак времето
безкрайно сме направили
и пак няма спокоен изгрев
все още сме на тера инкогнита
все още всеки ден е изненада
удоволствие изпитано разделно
всяко нервно окончание
се моли за плът
която познава
прощаваме си нощем
че ни няма