когато започнеш да виждаш.
Страх те е да гледаш,
да гледаш и да вярваш,
че можело и иначе,
и без теб може.
А може и никога да не те е имало,
да има безкрайност само в главата ти.
Може ли?
Омлетите ми тези дни
все стават златни,
цели както никога.
Научих и това,
Научих и това,
кога ще се науча
да запазвам цялото
във всичко
без да ме е страх?
Все чупя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар