Когато съм готова

Питаш ме защо избирам Лондон.
Може би, защото ми нагарча.
Като чаят им с мляко,
толкова го мразя, чак не го опитах.
Защото е самотен,
като лъвовете на Trafalgar square,
самотен в собственото си величество.
Дави се в светлината си,
окъпан в Темза,
дава само краткосрочен дом под наем.
500 паунда на месец, сериозно.
Скъп, но празен.
Лондон ми трябва сега.
Не Париж,
Париж мирише на кафе с кроасани и моментно щастие.
Той въздиша като влюбеност,
като разтуптяла се пролет в клоните.
Мирише на теб и мен след всичките раздели,
после взети заедно,
вплетени във вечното.
За Париж не съм готова,
не съм се наживяла, точно както ти не си.
Не искам винтидж преживяване,
трябва ми урбанистична свобода.
Някога, но не сега...
аз и ти,
заедно
в
Париж.