и от дъжд - в сняг.
Всички сезони се преобръщаха тук, независимо какво показваха календарите на хората и какви празници се случваха.
- Промените в такива географски ширини са нещо логично - казваше тя и продължаваше да вярва, че колкото и често да се случват, всичко е безкрайно нормално.Нищо, че времето ги носеше само когато имаше за цел да обърка всичко, да прекъсне зимния и сън, за да припомни липсата му през някои моменти от лятото. Времето е като спомен - връща се безотказно, променя всичките си цветове, за да изпиташ до детайли съвършенството, сякаш ти е за последен път. Но не е.
Ти пак ще очакваш дъждовни облаци по календар, тях отново няма да ги има.
Те се складират тихо, на тъмно и сухо място, докато не решат да се върнат отново. Но никога навреме, никога според прогнозата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар