Събудих се от шумолене на листа и потропване на дъждовни капки. Пожелах си тишина.
Животът е прост. Много прост. А в това се крие красотата.
Без думи, без звук, само цветове. Може би затова така и не разбрах хората, които носят очила. Не може да скриеш така света от себе си, да му придадеш цвета на стара снимка и безличието на миналото. Живее ми се тук и сега. Затова не нося очила, пия кафето си с мляко, водата със сламка, заравям си пръстите в пакета с ориз, прегръщам рязко и се прибирам боса(само понякога.).
Защото...
Ме има. И няма да ме бъде вечно, затова. Мога да рискувам всичко, нямам си за губене нищо. Простичко и ясно.
А сега заспивам и вали. Пожелавам си дъжд. Точно както тишина.
Ти си истинска. И това е толкова прекрасно. :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти. И ти пожелавам хубав дъждовен ден :)
ОтговорИзтриване* http://www.youtube.com/watch?v=QdUvc6ESN1w *
Ау, "песента" от горния коментар... Ох, ох, ох, аритмия! <3
ОтговорИзтриванеАз пък сега те откривам... иии съм ти 64-та - да ми е честито! ^^ ;-)
е, хайде, да ни е честито :)
ОтговорИзтриване