никога не заличавам

всичките си пътища назад

незабележимо ги изтривам

оставям си пространство

да се върна

всичките си сбогом усещам така
и пространството остава все толкова празно

тиха точка

изплъзнаха ми се

всички забранени думи

от ръцете

извинявай

обвинявай

писането

става навик

толкова нужен

толкова изискващ

че ти казах всичко

безгласно

с букви

само краят -

многоточие.

гравитацията

ни тежи

практикуваме

свободно падане

а отсреща правилата

стават точки в хоризонт

в единадесет на тъмно

ми показа

че горя

летейки

череши

сладко от череши

лепнещо по пръстите

кожата усеща

земята като котешки език

дланите на баща ми

три пъти по-големи от моите

когато прегръща

все едно те пази светът

изгреви в шест

с небе от портокал

пролет

преди десед години

с всяка следваща

се връщам назад

зад стената

малко след десет
заличил светлината
направил преграда
за целия свят
за чувства говори
отговор търси
на труден въпрос

закъсняла
свивам рамене
ключиците се събуждат
а между тях
въздиша
дълбоко
не знам