слънчеви зайци

(source)

ако можех да върна
слънцето през процепи
отразено във водата
оранжевото на залезите
ожуленото по коленете
червеното по покривите
миналото свети
в непознати цветове
всеки юни
всяка сутрин
в минало време

Как разбираш, че е приключено?

водиш диалог в мислите, докато реално стоиш пред бетонни стени, когато емоцията приема формата на физическа болка, безизходността, неизбежното осъзнаване на невъзможността за промяна, монотонността на времето, последното изчерпано н-е м-о-г-а.

аз така напускам.

На теб

  Не си спомням кога точно започна да се трупа този страх у мен. И не зная защо не съм ти казвала досега, нито пък защо закъснях с всичко останало. Може би с минаването през толкова много врати, след затварянето им и чакащите други, престанах да се надявам, че някога ще мога да се спра. А когато не вярваш, затръшваш всички врати прибързано. След твоята стоях. Достатъчно дълго, за да те обвиня няколко пъти и размисля още толкова, за да се опитам напразно да разбера, вместо да приема. Трябваха ми толкова много опити да обърна всичко наопаки, за да разбера, че е точно каквото изглежда. И приех.

Приемам само щом обичам, научих.

  Сигурно щеше да бъде различно и времето, и мястото - щяхме да сме други сега. Ако всъщност всичките тези пъти бях казала истината, може би щеше да ме разбереш. Защото колкото и да не го признавах, ти слушаше. Но не съм добра с истините, все са ме нападали, не ме обичат, а аз се пазя.
  Не че бягам, не че не искам, просто е навик и защита.
  А ти ще ми простиш, зная, че не мога да преодолея себе си.
  Все пак се разбираме, от толкова, толкова отдавна -
   без думи.

Y.

никога не заличавам

всичките си пътища назад

незабележимо ги изтривам

оставям си пространство

да се върна

всичките си сбогом усещам така
и пространството остава все толкова празно

тиха точка

изплъзнаха ми се

всички забранени думи

от ръцете

извинявай

обвинявай

писането

става навик

толкова нужен

толкова изискващ

че ти казах всичко

безгласно

с букви

само краят -

многоточие.