Истината е, че свободата е обсебваща и колкото повече от нея получаваш, толкова повече изискваш. След време всичко останало се оказва неприемливо. Започваш да пропускаш малките, а после и големите шансове, търсиш само празни пространства. И когато нещо се завърне, чакащо пред прага ти, просто затваряш вратата. От коя страна - избираш ти. Аз излизам.
Съдба,
нещо гледа
и ме спира
спасена съм от почти всичко
което някога съм искала
така жестоко
ревностно съм дърпала
към себе си
благодаря
няма да се върна
на дъното
където сама си пуснах
котва
Прекалено много промени настъпиха, докато не се случваше нищо. В една заглушаваща тишина всичко изглежда различно, като под вода минават звуците. Много лета ми се изплъзнаха от погледа, докато се връщах само към едно и вече няколко месеца нищо не значат. Разбирам, че всичко, което чакаме с притаен дъх е на миг разстояние от това да се превърне в минало, за което се сещаме само когато сме празни. Затова вече няма значение какво ще си мисля или какво ще кажа. Няма значение колко много преговарям планове, понеже и това ще отмине. Ще дойде нова есен и ново място, нов дъжд с нови хора. Краят на годината за мен е всяко лято, когато се връщам там, където се моля следващата да е по-добра. Преговарям си уроците прилежно. През тази една, се учех на забравяне и приемане, newsflash, не ми е силата това.
сряда, август 07, 2013
високите тавани
безмълвни и бели
стените и тъмните стаи
са само прелюдия
към хиляда и една нощ
безразличие
отпускам всички краища
и всички дяволи
крадат от теб обичане
молят се
някога да усещам и аз
Липсва ми Лондон, студеното време и горещият чай. Раят на френската ривиера е сух, не вали и въздухът застоява. Неделята се е утаила на дъното на седмицата, където всеки си прави безкрайна сиеста и улиците са пусти. Градът, който мразех преди, сега ме чака. Обичта ми започва наново, на double-decker след 12 вечерта. Правя си къща.
Все ми нагарчат истините, които предъвквам, разбираш. Но и приемам - приемам, че не всичко остава, че нови течения идват и носят чисти води със себе си. Просто от толкова сол, не мога да дишам. А и не мога да пиша, понеже преосмислям нещата вече твърде дълго. Не се сърдя, нито ще се променя.
Само имам малка слабост към отминало щастие, но и тя ще отмине - толкова.
Топъл август ви пожелавам. Лек.
Истината е, че свободата е обсебваща и колкото повече от нея получаваш, толкова повече изискваш. След време всичко останало се оказва неприемливо. Започваш да пропускаш малките, а после и големите шансове, търсиш само празни пространства. И когато нещо се завърне, чакащо пред прага ти, просто затваряш вратата. От коя страна - избираш ти.
