Цялото небе

Миришеш ми на липи,

на неразплакано небе,
натъжено и надвиснало,
над сивкав асфалт и опустели спирки.
Прелиташ ниско
и щом спреш до мен,
нощни светлини
гасиш,
любимитемите,
в очите ми
ги давиш,
ще останеш
ще си тръгнеш
мъгла надвисва
все едно
си тук.

Липсата на време убива въображението. Крие зад себе си всичко, което ми пречи да спя (поредна седмица вече), страхува се, че ще си кажа всичко този път. Преглъщам думи на сухо в подземието, между метрата, цял един свят се крие там. Предъвквам и последната мисъл, а с нея натежавам още повече като не пиша. Средиземноморието през август няма да ме спаси, даже не го чакам вече.
Ако имах време, щях да си дам свобода.
Сега и двете ги нямам.

виждаме си греховете
още преди да ги извършим
на пръсти стигаме до тях
после в тъмното
нищо няма значение
връзки ще се развържат
тайни ще се премълчат
прегради ще се чупят
без светлина
остават къщите
между
четири
черни
стени
крием си грешките
и всяка слабост
заравяме
тръпнем
прости си.

Празни пространства

След като времето мине, си мислиш колко много си искал цялата тежест да падне, да си тръгне. Искал си да не усещаш нищо и да заживееш в стерилност. И веднага щом безчувствието се случи, се питаш къде потънаха всичките вдишвания, които тогава не можеше да поемеш, тогава пространството сякаш се свиваше. Сега седиш на мястото на атомния взрив и се молиш да чувстваш отново. Понеже знаеш, че съвсем не е краят, а просто ядрена зима.

Събуди ме.

Spoiled

Пътува ми се (не натам, накъдето тръгнах), стягат ми се багажи, пишат ми се дневници, чупи ми се порцелан (за хиляден път), влиза ми се в денонощна библиотека, гледа ми се свят, инвестира ми се в себе си. А досега всичко беше бъдеще време.
Обмислянето понякога идва в повече, повярвай. И ако можех да си позволя да прегреша, винаги щях да избирам живеенето без окови, понеже то все най-скъпо излиза.
Да не трябва, а да искам. 
Трябва да се превъзпитам и всъщност вече съм започнала да глезя себе си,
да се обичам
повече.

ако можех

спасен ще си
ако си писател
и се давиш в думите си
а в същото време
те теб спасяват
свободен ще си
да живееш
щом дишайки
пишеш
изливаш
всяка емоция
с мастило
ако можех
щях да съм
писател