по изгрев

лятото
се скрило
приседнало на клоните
чака
натежало
с дъжда тупти
станало е пулс
във вените на пролетта

мълчим си

така и не успях да се науча
да затварям очи за истината
да притъпявам сетивата
не мога да приемам
но и не говоря
всичко което виждам
не казвам
после не вярвам
зная само
как да измълча
всичките ни слабости
и пътя към теб
прекосявам го нямо

Състезание

Живеем в две паралелни вселени -

посреднощ е едно,

след изгрев е друго.

Надбягваме се и се гоним,

все още така -

полу-истински,

полу-честни,

двупосочно

и със себе си.

Колко време губят игрите

и колко печелим

от нанесените рани?

Какво ще е

когато победиш?

Защото

аз

се уморих.

Ако не ме разбираш, то е може би, защото често си противореча. Понякога съм дом, друг път не искам да мисля за къщи. Мразя морето, но харесвам лодки, освободени в него, мечтая за пясъци, казват ми да седна, но винаги лягам в тревата, обичам дъждът да е топъл, а чаят студен, не бягам, но все бързам да стигна първа. Или съм подранила, или ужасно закъсняла, няма да се извиня, но пък ти ще си знаеш. Няма да разбереш защо харесвам прахта (а то е просто защото си мисля, че нещо истински стойностно, може да се открие само под нея). Ще избера да усещам аромата на стари (понякога нови) книги, не на безкраен океан. Обичам дървени къщи, геометрични форми, Тиерсен в тях, небе на тавани и да ходя боса. Обичам и в минало, и в бъдеще време.
Това е почти всичко от началото на мен. Просто защото останалото е следствие.

Хищници

Щом първично ще ловуваме, ще наточа нокти, ще ни освободя. В хедонизъм ли ще вярваме? Свободата е висш пилотаж. Други сме на практика, когато никой не гледа, имаме се разделно. Различни сме, но еднакво се връщаме в клетката, на която принадлежим. А тя така ни устройва - и теб, и мен, по равно. Иначе ни няма. ходим по измислена права на времето. Има празнота, запълнена с мир и звуково пространство, докато всичко останало, извън дома е лов и трикове. Хубаво е, даже да сме хищници, перата и крилете ни почиват, едни върху други, не се нападаме, само се топлим в студа. Приемам примитивното.
И това е своего рода имане.

адаптация

към всичките дяволи
и всичките слабости
приспособили сме
себе си
към порочната страна на живота
към тихите трепети

бели лъжи няма
знаеш
всеки знае
но не признава

колко ни струват
щастието и честността
днес
двата полюса
на един магнит ли са
откога сме наопаки
питам