Вечерна критика

Все по-често откривам, че хората обичат да изказват мнението си за всичко, което не би ги засегнало косвено. И като по ирония, точно тогава, считат, че са експерти. Грозно е, толкова е грозно... когато не си стъпил в нечии обувки. Докато не ги разходиш и не изрисуваш с тях успоредни прави върху картата на някой град, после перпендикуляр до кръв. До болката, докарала го до безизходност, до стените, които някак си разбива. 

После спираш и разбираш, че грешиш.

Критици винаги ще има.
Само не ги слушайте.

Feeling the blues, that's all.

Имам стая на последния етаж. Цялата в лилаво и дантелени завеси, през които лятното слънце рисува. По килима ми още се виждат петна от маслени бои и червен лак за нокти, които така и не изтрих. Имам тераса с гледка към детска градина, от която още в осем се разнасят викове и събуждат задомените гълъби на покрива. И море има, нищо, че не го обичам и го виждам рядко, има го - десет минути и съм там. Когато ме обземе страх или просто безсъние в пет сутринта, сядам на пода в кухнята с огромна чаша кафе и слушам стрелките на часовника. Изгасят и последните улични лампи, а сивото небе все още се извалява над тихия град. Семейството ми непробудно спи...

Имам всичко.
У дома.

Жената днес

Не трябва, не трябва, не трябва
жената да се примирява с нещо по-малко от всичко.
С мъже, които не отварят вратите
и носят диаманти, вместо цветя,
забравят дати и не гледат в очите.
Една жена не трябва да е празна,
да говори много, искайки внимание,
да се моли и да гони,
не е истинска така.
Не трябва да е без задръжки,
без такт и умисъл,
Грейс и Одри се засрамват
от това, което виждам.
Научи се да кръстосваш крака
и да си плащаш таксито
до вкъщи.

няма как да знаеш

в кой ъгъл на нечии мисли се намираш

но в моите си

и шоколадът, и солта

красивото и грозното

на една и съща страна

точката и многоточието

на недовършена история

и кръстът, и живата вода

опитоменото и дивото

розата в градините на  Queen Mary

лисицата за принца

зрънцата за Амели

още те има

в мислите

и...

цъфтях

бих искала да видиш
как се старая да съм друга
да бъда по-добър човек
малко по малко
изтъкавам се от промени
по-различна съм от вчера
опитвам да не робувам на себе си
на първичните инстинкти
на страховете си
на неразривната зависимост
към това което беше
нищо. минало свършено.
прежда не остана
от толкова създаване
на нещо нереално
не съм аз
ако нямам
тъмна страна
не съм добра
сама

Не искам да виждам

  Има няколко неща, които тайно зная, че сърцето ми няма да издържи, още по-малко пък да приеме. Наясно съм, че ще се срина, щом видя много по-малко страшни неща, от тези, които съм виждала. Обръщайки се назад, си мисля в какъв противовес на логиката съм изпаднала, за да се страхувам от загубата на това, което съм нямала.
  Спомням си опустял нощен плаж през лятото, когато с плач търсех нещо, носещо далеч по-скъп спомен от цената си. Да търсиш в тъмното с часове е сигурен знак за това, че не искаш да приемеш реалността. Във всеки един смисъл. Казват, че колкото повече се опитваш да опазиш всичко, което обичаш, толкова по-бързо и лесно ще изчезне.

  Пример съм за намирания и загуби, за това как от страх, удавяш всеки шанс за пълнота на щастието.
Страх ме е по малко да гледам, да вярвам, да се моля, да спра да се надявам,

страх ме е, че всичко, което видях да се изплъзва от ръцете ми

и ще видя как изчезва напълно,

може би е истина.

броя си и черните дни

без.теб.