падащи мечти

Мълчи ми се. С Него. Дълго, безнадеждно, оправдано и неизживяно.
Не знам обаче как безмълвно се прошепва "сбогом". Затова сега броя звезди, небето си превръщам в карта към мечтите и изричам заклинания за сбъдване. А утре ще потърся път през галактиката на топлите му длани, ще си нарисувам спомен и ще си отида. Тихо, както съм дошла, без нищо, боса, разпиляна, търсеща. Има време, в което трябва да спреш да се бориш. Да отпуснеш крехките си кости и да изпаднеш в безтегловност. Защото упоритостта не побеждава, волята не те крепи, а магиите ти са се свършили.
понякога... само понякога.
Звездният прах не е за двама. И метеорите не се делят.

Angus & Julia Stone - Devil's Tears

Есента наближава. Дъждовете ще се извалят, ветровете ще прииждат, морето ще стане студено, душата ще се сгрее. с музика. с надежда. с цел.

Прах при прахта...

Така най-лесно се забравя (четох някъде).

Fake everything. Make everything. Let go.

И се развързах от веригите с които чувствата ме оковаха.
чувствам се .....

                                                                       Непобедима.

... и ще продължа

Чакам нещата да започнат да се случват и не спирам да си мисля за думите ми след години. Вече чувам как разказвам историята на живота си, започвайки с "никога не съм и предполагала..."
Ами, да, не предполагах. Исках, получих, съжалих. Сега поправям грешките след себе си. Колко още мога да допусна и поправя? До къде ли се простира лимитът и какво ли се случва след това?
Как бързо само идва промяната. Преди дори не бих признала, че съжалявам за нещо, какво ли пък остава да сгреша. Сега размахвам гумичката и трия упорито всяко глупаво решение, което съм взела, всеки провален план, всяко "искам", "няма", "ще". Едновременно с това, никога не ми е било по-лесно и изборът изглежда очевиден.
Никога обречеността не е била толкова близо до мен. И никога не сме се дебнели с поглед толкова безстрашно, колкото сега. Най-безболезненото ми напускане. На хора, минало, места, чувства, принципи, копнежи. Леко ми е, едно такова безтегловно, не-завързано и разнопосочно.
Днес се осмелявам да си кажа съжалявам.

... и да си самопростя.


P.S. Хубава песен за августовско-септемврийски дъжд и промените, които излива със себе си. Поздрав. Радвайте се на всяка минута живот.

пеперудено

Ще се превърна в пеперуда, само за да събера синьото на морето, на небето, ярко жълтото на слънцето, ще колекционирам нюансите на пясъка, ще затопля крилете си с нагорещения асфалт по пътя към дома, ще пия от капчиците вода, останали по кожата, ще заспя насред тихото на стаята ми, после ще се събудя и ще полетя с лекия бриз, ще преброя звездите. Ще видя града от птичи поглед и ще тръгна.
След това, ще си разглеждам крехките криле, за да си спомня за местата, от които съм си тръгнала.
Сега съм тук.
Но утре ще ме няма.

i wanna live a life from a new perspective

Хортензиите прецъфтяха, дъжда не дочаках, прахта почистих, очите изплаках и си тръгнах.
От теб. от мен. от не-било. не-реално. не-измечтано. не-почувствано.
Лекувам белезите от оковите на твоите прегръдки, преродена съм и съм свободна.
                                          


                                                   Обръщам пясъчния часовник и броя назад. търся други смисли. преоткривам щастието в празнината.
Лъжите правят чудеса.
И да, трябва да бъде по трудния начин. Иначе не си учим уроците.