Smooth mornings

Сладкото кафе с мляко се просмуква в устните ми, оставяйки един нежен вкус и аромат след себе си, който усещам всяко утро.
Обичам този момент от деня. Всъщност май само него. Мисля дори, че нищо не е в състояние да го засенчи или провали. Наслаждавам му се изцяло, потъвам в магията му, затварям за миг очи, за да почувствам как кофеинът с карамелен цвят навлиза в кръвта ми, поемам дъх и отново ги отварям. А навън е мрачно, тихо, дъждовно.
Обичам сутрините. Обичам всяка една-колкото различни, толкова и еднакви. Хубаво еднакви, познати, но нежни. Слънчеви, дъждовни, ветровити-всякак. Обичам ги, въпреки всяка друга част от душата ми да агонизира, пак оставям малко местенце, в което просто да се наслаждавам на вкусното кафе и първите часове на деня.
По дяволите, наистина има нещо, което не могат да ми отнемат.

Отпий поредната глътка от силното кафе, пусни си музика и си повтаряй, че всичко ще е наред. Просто и.д.е.а.л.н.о.
Добро утро!

so who's your valentine?

И така, с наближаването на тооолкова болезнения за повечето самотни хора празник, все повече виждам целия чар на сърчицата, виното, цветята и купищата шоколад с които са обсипали магазините. Не виждам защо трябва да се противим толкова на мисълта за празника. Аз си мисля, че има нещо наистина мило и нежно в това, че е създадена подобна традиция. Определено се нуждаем от напомняне за тази ударна доза сладост, която получава душата ни, когато само си помислим за любовта. Нуждаем се от повече вяра и търпение. А може би и от това, да осъзнаем, че сме цели и самодостатъчни. Иначе нямаше да сме живи.
Влизам в магазина, поглеждам към рафтовете с разни кутийки за бижута, плюшени мечки, панделки, бонбони, сърца.. и изведнъж зад себе си чувам едно ужасно женско "Уффф" съпроводено с някоя иронична забележка и още куп други последвали възмущения. И се зачудих защо отричаме любовта? Защо чуждото щастие, когато сме нещастни, ни се струва досадно?

Противно на логиката, сама съм. Брутално сама. Но пък ми се иска да знам, че някога, някъде, ще получа своята доза любов. Точно тази, която ще ме принуди да се усмихна и да оценя тези балади, които пускат по радиото, да не забелязвам баналността на червените рози, да се зарадвам на някоя глупава валентинка. А когато вече съм изпитала това невероятно чувство, ми остава само да си го припомня. И може би да си представя колко много щастливи хора изпитват същата тази емоция в този ден.
Любовта е хубаво нещо, не бягайте така от нея.

Безсилие или безразличие?
В един момент преставаш да се съпротивляваш и се понасяш по течението.. Водата те повлича толкова силно, толкова надълбоко, разграбва живота от тялото ти, студът сковава всеки мускул и преставаш да мислиш.
Когато сме подложени на мъчителните капризи на сърцето си, ни остава само да се молим да не се разбием в някой скалист бряг..
Мен водата ме понесе с пълна сила.
И искам само да успея да събера останките на безжизнената си душа някъде там, разпръсната върху величествения камък, разбила се в него с пълна сила, раздала всичко от себе си. Оказва се, да обичаш с всяка фибра на тялото си е като да скочиш сам в същите ледени, дълбоки води, които по-късно те изпълват до последния дъх живот.
И претръпваш. Късно е.
Понякога най-голямото удоволствие се превръща в най-болезненото наказание.

A rush of blood

Първи инстинкт за дума - живот. Или не, не... още по-лошото начало: Какво е животът? Някои казват...
Ааааааа.
И ето че тук се започва едно дълго нищене на заплетените конци, разни дефиниции, правила, алгоритми..
Аз пък ще ти кажа живей. С пълна пара, движи си се напред, определяй си посоката и остави на нещото, което ни управлява, да си върши работата. Задачата ти е просто да решиш какво искаш. И потегляш... усилване, прогрес, динамика..
Вървиш. Бягаш. Спираш. Тръгваш. Падаш. Изправяш се. Прицелваш се и пак...
Има един момент на върховен екстаз, породен от пълната хармония със себе си. Някаква странна смесица межу щастие, прилив на адреналин, нетърпение, сигурност, спокойствие, завършеност. Можеш да го усетиш навсякъде, по всяко време, с повод или без. Поемаш дълбоко въздух, унасяш се и просто политаш. Върховната наслада, че живееш. И всичко друго е без значение.
Искам да изпълня мечтите си,
искам да тичам боса през дъждовната гора,
искам да се изгубя без да търся път назад,
искам да раздам още хиляди усмивки,
искам да усетя топлината на стотиците прегръдки, които ме очакват,
искам някога, някъде, да потъна в нечии очи, които виждат само мен,
искам те да ме открият, да ме накарат да се почувствам у дома,
искам да бъда живот за някого,
искам да изградя една завършена личност,
искам да я разруша, да разпилея и сглобя наново - парче по парче, реконструирайки смисъла и съвършенството,
искам да усетя топлата земя под краката си,
искам да насоча поглед към небето и да усетя хармонията с всяка клетка от тялото си..
Искам....
Цялата вселена-така безкрайна, а дори само малка частица от душата ти, е способна да я преизпълни с копнежа за живот.
После освобождаваш въздуха от оковите на дробовете си и осъзнаваш - Ти Живееш Пълноценно.

Тук и сега? А може би има и бъдеще.

Тъжната страна на живота: Живей за мига: "По правило младежите са идеалисти, мечтатели и вярват в щастливата развръзка. За това често можете да ги чуете да казват, че е напълно възмо..."

И е хубаво да следваме ТОЗИ принцип. Хубаво е да му повярваш. Защото наистина винаги има утре и винаги има някой, когото ще трябва да погледнеш в очите. Затова и няма причина да "живееш за мига". Не сме деца и приказките в които толкова упорито вярваме, с всеки изминал ден от нашия живот, започват да се изнизват през пръстите на ръцете ни(точно като онази шепа пясък, която обичаш да улавяш от морския бряг), а малките фини частички се разпръскват във въздуха и политат. Някъде, където може би има само тук и сега. Само днес. Само този миг.
Но ти живееш този живот и винаги има утре. Философията на живота не може да бъде толкова опростена. Поеми отговорността и то не пред другите, а пред самия себе си. Защото в последствие, май е най-трудно сами да си простим.
Не сърцето трябва да те води.

London Paris Berlin

Субтитри искам, да разбера дали светът се върти около Мен и Теб.
За какво ли са твойте мисли.
хаотични.
първични.
различни.
красива любовна сцена.
аз и ти.
... А дали?