четвъртък, октомври 23, 2014

Картини

Ако можем да се връщаме назад,
ти би ли?
Или ще запомниш
малкото, което не съм скрила.
В тясна стая
и Моне по стените
не лилиите -
ти ми беше пространството
в което дишах.
Сега зад ъглите надничам,
обещавам, брои минутите с теб
до единадесет
все същото момиче.

събота, октомври 18, 2014

опитвам се да намеря
къде прескочили сме границата
и морала
с него
без да видим
колко дълбоко
е свободното падане
малко на шега

а той съвсем сериозно
реторично пита
къде е мястото му
в моята вселена

не ми е нужен анализът
не ми липсват въпросите
нито вниманието
не сме се припознали
всичко е каквото беше
казвам

ти си ти
и това ми стига

сряда, октомври 15, 2014

След толкова време

Ако ме няма, не е защото нямам нищо за казване, не е защото не искам. По-скоро не мога, цялата тази година ми е отнела силите да събирам душата в кутия, а ефимерното не си струва думите. Срещах и се разделях, счупих се няколко пъти, събрах се отново и строя стените си на точните места. Напуснах душевно, замених година за бъдеще, сърцето ми се връща, спринтирайки нощем, пораснах още малко. Чета повече, отколкото пиша и се надявам, че ти също четеш. Ако не мен, то някого. Понеже, видиш ли, имало какво да научим от другите.
Ето защо, не за себе си - за теб все още пиша.

петък, октомври 03, 2014

спринт

състезавам се с минутите
едногодишна война
от сега е обречена
но с нокти и нерви
се борим за място
в живота

аз и времето
времето и аз