петък, февруари 28, 2014

darker colour

животът рядко е в черно

но е понякога

натежал с пръстта на раменете ми

какво контролира всичко

което ние не можем

да задържим в ръцете си

да променим в съдбите си

някой ден,
нищо от това няма да има значение,
казват,

само ние оставаме

да оставим нещо малко

след себе си

четвъртък, февруари 27, 2014

зеленото на липите
е нюансът на сърцеболене
застоял въздух
под натежали цветове
вечери които си отиват
с малко шум и много Просеко
мека светлина налята в уличните лампи
къде скрихме онова очакване
от периферното следене
се изплъзнахме

вторник, февруари 25, 2014

Лимонада

Нуждата от самота, кротко приютила се в умората, живее свой живот под сянка на лимонови дървета. Колко повече е всъщност твърде много?
Внезапно ходи ми се по лава, под небе лилаво, натежало над руините на нещо красиво. Ако ще бягам, знам къде да се скрия. Намерих си ъгъл на света, съвсем недокоснат от времето. (Някога), от шумът и мислите, ще си направя лимонада.

сряда, февруари 12, 2014

Неудобства

Напоследък не се случвам, дните само минават без осъществяване на същността. Поезията казва, е това което се случва, когато нищо друго не може. Буковски. Все тъжни истории са ми в главата и колкото повече го премислям, толкова по-разумно ми се струва да отпусна края. Края на една обвързаност с нищото, големи епитети за не толкова пространствени понятия. Изписани са на кутии, в които прилежно съм се събрала - цялата.
Винаги съм обичала собствените си граници, а сега преосмислям.




вторник, февруари 04, 2014

топлината на слънчевите зайци
на оранжевите залези
които така и не се научих да обичам
прегръдките на раздяла
сигурното утре което изглеждаше толкова далече
а се оказа на една въздишка път
пролетта в град който заспива
упоен от аромата на липи
и не се събужда до юни
далеч са от тягостната мъгла
съвсем далеч от днес

неделя, февруари 02, 2014

Иска ми се да ти кажа, че можеш да почакаш, така както сега стоиш, пред входната врата и скоро всичко ще е както бяхме предвидили. Ще опитам. Скоро тихите вечери ще се върнат, ние ще излезем от дълбоките води, които сме нагазили и нищо няма да ни липсва. Ела по-близо и ще плуваме заедно.