Вали, за да се пречистя.
Вали, за да се променя.
Отново.
Ще си пия чая с мляко(точно както не обичам), а бисквитката ще ми подслажда. Сутрин ще чувам стрелките на часовниците, ще чета ужасно скучен вестник, звукът на телефона ми ще е банален, дрехите ми сиви, само шаловете цветни, ще се смея силно, привечер ще се разхождам покрай Темза и ще се прибирам мокра. Ще си намеря котарак без име и достатъчно големи очила, които да ме пазят от слънчевата светлина и хората. Предпочитам да остана непозната, darling.
Защото знаеш, i'm like the cat here, a no-name slob. We belong to nobody, and nobody belongs to us. We don't even belong to each other.
А може би, някой ден ще му измисля име, но дотогава...
Лондон ще ми пасне идеално.
продължението...
ОтговорИзтриване"Знаеш ли какъв ти е проблема, г-це Която и да си?
Ти си страхливка. Не ти стиска. Страхуваш се да кажеш: "Добре, животът е факт".
Хората наистина се влюбват. Хората наистина си принадлежат един на друг, защото само така могат да открият истинското щастие. Наричаш себе си свободна душа, диво същество.
Ужасно те е страх някой да не те затвори в клетка. Е, скъпа, ти вече си в тази клетка.
Ти сама си я изградила. И тя не се ограничава с Тулип, Тексас, или Сомалия. Тя е там, където си ти. Защото независимо накъде бягаш, се сблъскваш със себе си."
Т. Капоти
Местата успокояват ума и сърцето. Може би за съвсем кратко, но се случва. И успяваш да се утешиш. Защото след многото изречено и видяно, знаеш, че тази част от сценария никога не идва.
ОтговорИзтриване